БАСКОМ и КНСБ се срещнаха по повод острата позиция на софтуерния бранш против промяна на данъчната система
Председателят на БАСКОМ Доброслав Димитров, членът на Консултативния съвет на БАСКОМ Георги Брашнаров и икономистът Людмил Стойчев от CBN Pannoff, Stoytcheff & Co се отзоваха на поканата на президента на КНСБ Пламен Димитров за работна среща по повод твърдата позиция на БАСКОМ срещу промяна на действащата данъчна система в България. Тя бе провокирана от предложената от КНСБ визия за промени в данъчната система на Република България, която БАСКОМ намира за популистка и ретроградна.
На срещата всяка от двете страни изложи аргументите, на които се основават позициите им. От софтуерната асоциация, която представлява над 35 000 работни места, отново посочиха, че не споделят духа и философията на предлаганата данъчна реформа чрез въвеждане на необлагаем минимум, равен на минималната работна заплата за страната и 15% ставка за ДДС, данъка върху доходите на физически лица и корпоративния данък. Според БАСКОМ тези промени стимулират икономика на ниската добавена стойност и подхранват устойчиво мнозинство от хора с минимални работни заплати и уравниловка на ниските доходи. Те ще се отразят негативно върху общата производителност и инвестициите в страната. А това - в условията на задаваща се сериозна икономическа криза - още повече ще задълбочи негативния ефект, причинен от Covid-19.
От БАСКОМ смятат още, че да се посяга върху персоналните доходи на висококвалифицираните и високообразовани специалисти в иновативните компании, е неприемливо. В софтуерния бранш оперират 5 хил. компании, като базовият им разход – около 80%, е за работни заплати. Всяка промяна, която води до увеличаването му, ни поставя в риск, обясниха от БАСКОМ.
Те подчертаха, че софтуерната индустрия в България е един от малкото позитивни примери за устойчив ръст, създаване на висока добавена стойност, безусловна прозрачност на сектора и плащане на най-високи секторни данъци към националния бюджет.
Според Пламен Димитров от КНСБ въвеждането на необлагаем минимум ще се отрази положително на всички работещи, независимо от дохода им, а комбинираното му въвеждане с 15% ставка на трите данъка ще доведе до повече разполагаеми средства за хората и стимулиране на потреблението. Според КНСБ целта на предложената от синдиката данъчна реформа е и постигане на по-справедливо съотношение между приноса на преките и косвените данъци в държавния бюджет.
От БАСКОМ са на мнение, че ако в бъдещи периоди се мисли за общо, а не избирателно намаляване на ставката за ДДС, както и за 15% данък върху печалбата, това задължително трябва да е обвързано с оценка на въздействието, анализ на очакваните резултати на подобен ход, както и да се поеме ясен ангажимент къде ще се насочат средствата от по-високите данъчни ставки.
Двете страни обсъдиха и отражението на кризата върху сектора, както и необходимостта от подобряване на базовите дигитални умения на работещите и изоставането на България в индекса за дигитална икономика и общество, според който в ЕС сме на последното 28-мо място по дигитализация.
Двете страни се обединиха около това да работят за изсветляване на икономиката и предвидима и прозрачна бизнес среда.
На срещата всяка от двете страни изложи аргументите, на които се основават позициите им. От софтуерната асоциация, която представлява над 35 000 работни места, отново посочиха, че не споделят духа и философията на предлаганата данъчна реформа чрез въвеждане на необлагаем минимум, равен на минималната работна заплата за страната и 15% ставка за ДДС, данъка върху доходите на физически лица и корпоративния данък. Според БАСКОМ тези промени стимулират икономика на ниската добавена стойност и подхранват устойчиво мнозинство от хора с минимални работни заплати и уравниловка на ниските доходи. Те ще се отразят негативно върху общата производителност и инвестициите в страната. А това - в условията на задаваща се сериозна икономическа криза - още повече ще задълбочи негативния ефект, причинен от Covid-19.
От БАСКОМ смятат още, че да се посяга върху персоналните доходи на висококвалифицираните и високообразовани специалисти в иновативните компании, е неприемливо. В софтуерния бранш оперират 5 хил. компании, като базовият им разход – около 80%, е за работни заплати. Всяка промяна, която води до увеличаването му, ни поставя в риск, обясниха от БАСКОМ.
Те подчертаха, че софтуерната индустрия в България е един от малкото позитивни примери за устойчив ръст, създаване на висока добавена стойност, безусловна прозрачност на сектора и плащане на най-високи секторни данъци към националния бюджет.
Според Пламен Димитров от КНСБ въвеждането на необлагаем минимум ще се отрази положително на всички работещи, независимо от дохода им, а комбинираното му въвеждане с 15% ставка на трите данъка ще доведе до повече разполагаеми средства за хората и стимулиране на потреблението. Според КНСБ целта на предложената от синдиката данъчна реформа е и постигане на по-справедливо съотношение между приноса на преките и косвените данъци в държавния бюджет.
От БАСКОМ са на мнение, че ако в бъдещи периоди се мисли за общо, а не избирателно намаляване на ставката за ДДС, както и за 15% данък върху печалбата, това задължително трябва да е обвързано с оценка на въздействието, анализ на очакваните резултати на подобен ход, както и да се поеме ясен ангажимент къде ще се насочат средствата от по-високите данъчни ставки.
Двете страни обсъдиха и отражението на кризата върху сектора, както и необходимостта от подобряване на базовите дигитални умения на работещите и изоставането на България в индекса за дигитална икономика и общество, според който в ЕС сме на последното 28-мо място по дигитализация.
Двете страни се обединиха около това да работят за изсветляване на икономиката и предвидима и прозрачна бизнес среда.