News Calendar

<December 2020>
MonTueWedThuFriSatSun
30123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031123
45678910
<January 2021>
MonTueWedThuFriSatSun
28293031123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
1234567

Basscom

9 December 2020 by Basscom

Ръстът на сектора през 2020 г. е 10%, въпреки covid-кризата

Служителите в софтуерните компании внасят три пъти повече данъци и осигуровки
в бюджета от средното за страната. Налице е
потребност от още над 23 000 заети в сектора

BASSCOM_Barometer_2020_BG_Press_Release.pdf

1,5 млрд. лв. под формата на преки и косвени данъци могат да влязат в държавния бюджет от софтуерната индустрия през 2024 г., като и в момента един зает в сектора генерира за бюджета повече от 22 400 лв. под формата на данъци и осигуровки - три пъти повече от средното за страната. Това  чертае прогнозата за периода 2020-2024 г., базирана на данните от годишния Барометър за състоянието на софтуерния сектор в България. Изследването се изготвя ежегодно от БАСКОМ със съдействието на CBN Pannoff, Stoycheff & Co. и се основава на данни от над 4400 компании.

Допълнителните близо 625 млн. лв. в бюджета спрямо 750 млн. лв. през 2019 г. ще бъдат генерирани от новоразкритите над 23 000  работни места през следващите 5 години (2020-2024).

Тези данни показват огромния потенциал на софтуерната индустрия да бъде двигател на българската икономика, да я изведе от кризата, да генерира висока добавена стойност и да осигури предвидими приходи в бюджета. Неслучайно ние сме силно фокусирани върху образованието и в тази връзка е необходима  целенасочена държавна политика, която да подпомогне изграждането на нови специалисти за сектора, наред с множеството инициативи, които развива нашият бизнес в тази посока“, коментира Доброслав Димитров, председател на УС на БАСКОМ.

Възможностите за развитие на младите хора в софтуерния сектор в България продължават да са силно примамливи. Работните места през 2020 г. са се увеличили с над 3500, но ръстът на заетите в сектора се забавя, като през 2019 г. е най-ниският от десет години насам. Продължава тенденцията около 35% от заетите в сектора да са жени, което нарежда България на първо място в ЕС по този показател с над два пъти средните за ЕС стойности.

Наблюдава се и нова тенденция - много от новонаетите в софтуерните компании са българи, завърнали се от чужбина, като в някои компании достигат до 10% от общия брой служители.

Средното увеличение на работната заплата през 2020 г. запазва очакван ръст от приблизително 4%, като секторът продължава да плаща възнаграждения, които са над три пъти по-високи от средното  в останалите сектори на икономиката.

Въпреки COVID-19  кризата през 2020 г. софтуерният сектор бележи ръст на приходите от 10% при  5,5% спад на БВП на страната. Спрямо предходната година ръстът на приходите е по-малък /18,4% през 2019 г. спрямо 2018 г./, но все пак е сериозен на фона на тежките икономически последствия от световната пандемия. Очакванията са за устойчив двуцифрен ръст за всяка една от следващите години до 2024 г. (14-19%). Това прави българският софтуерен сектор един от най-бързо растящите в страната.

Оперативните приходи на софтуерния сектор като процент от БВП отбелязват 3,3% през 2019 г., а през 2020 г. се очаква да достигнат до 3,8%. По прогнози на БАСКОМ през 2024 г. се очаква този дял да се увеличи почти двойно спрямо сегашното равнище и да достигне 6%.

Запазва се и тенденцията софтуерните компании да работят предимно за външните пазари. Очаква се експортната стойност за 2020 г. да нарасне с нови 12% и да достигне до 3,5 млрд. лв. спрямо 2019 г., когато ръстът на приходите от износ е бил 20% на годишна база, достигайки 3,1 млрд. лв.

Всички тези данни, които БАСКОМ събира и анализира вече 12 години, потвърждават значимостта на сектора като положителен модел за трайно и устойчивото развитие в българската икономика. Те поставят на дневен ред необходимостта от запазване на настоящите бизнес регулации в страната. Предвидимостта на данъчната политика е ключов фактор при инвестиционните решения на големи корпорации в IT сектора, а текущата данъчна политика дава крехко предимство на България спрямо други конкурентни дeстинации. В същото време се изостря нуждата от увеличаване на държавния прием за технологичните специалности във висшите училища, от стимулиране на програми и академии за обучение на специалисти и от насочване на европейски средства за преквалификация в индустриите с висока добавена стойност.