News Calendar

<July 2021>
MonTueWedThuFriSatSun
2829301234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930311
2345678
<August 2021>
MonTueWedThuFriSatSun
2627282930311
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
303112345

Basscom

7 July 2021 by BASSCOM

Иновативният бизнес застава зад финансовите инструменти в Плана за възстановяване



ДО
Г-Н РУМЕН РАДЕВ
ПРЕЗИДЕНТ НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

КОПИЕ
Г-Н АТАНАС ПЕКАНОВ
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР-
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПО УПРАВЛЕНИЕ НА
ЕВРОПЕЙСКИТЕ СРЕДСТВА

Г-Н КИРИЛ ПЕТКОВ
МИНИСТЪР НА ИКОНОМИКАТА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-Н АСЕН ВАСИЛЕВ
МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Относно: Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДА МИНИСТРИ,

Нашите организации и членовете, които представляваме – водещи малки и средни предприятия със значимо локално и международно присъствие, иновативния бизнес, предприемачи и инвеститори – силно оценяваме положените усилия на служебното правителство за изготвяне на Плана за възстановяване и устойчивост на Република България и благодарим за възможността да бъдем част от процеса при съставянето му, посредством покана за дискусия в Министерството на икономиката.

Всички ние заставаме зад финансовите инструменти като ключов механизъм за подкрепа и развитие на малките и средни предприятия (МСП) в България, като доказано успешен модел. Нашите членове и многобройните компании, представлявани от тях, сами по себе си са пример за този успех. На база значителния опит, с който разполагаме в сферата на финансирането и развитието на успешни на световния пазар компании, изразяваме пред Вас твърдата си увереност, че:

● Финансовите инструменти са доказано по-добрият работещ инструмент за МСП, отколкото грантове, особено за иновативни компании и такива, които търсят бърз растеж. Самите МСП предпочитат този модел, заради гъвкавост, прозрачност, по-малко бюрокрация и по-добра конкурентоспособност при оценката на техните проектни предложения.

● Оптималният модел за структуриране на финансов ресурс в полза на развитието на малките и средни предприятия и иновативния бизнес, и в частност в контекста на Плана за възстановяване и устойчивост, който е изключителен шанс за стимулиране на преход към повече добавена стойност и експортен потенциал в българската икономика, е моделът на JEREMIE. В този модел ЕИБ е активен участник в изграждането и вземането на решения при създаване и менажиране на финансовите инструменти, което осигурява прозрачност и експертност и мобилизира значително повече допълнително частно финансиране. Безспорно доказателство за качествата на този модел е фактът, че той е прилаган последователно и в страни в региона като Румъния, Гърция, Унгария, следвайки примера на България.

● Само за 3 години от старта си, JEREMIE способства за 7,650 финансирани фирми с 157,941 подкрепени работни места; от тях 200 са високо-иновативни стартъпи, създали над 3,000 високоплатени работни места. Днес имаме още по-големи очаквания за успех, предвид зрелостта на екосистемата ни: ако на предишната итерация 70-90% от капитала на един фонд беше с публични средства, то за новата генерация фондове се очаква публичните средства да са: 1) под 50% от общо привлечените; и 2) фондовете са в пъти по-големи като общ капитал, което води до повече средства за български инвестиции и говори за успешен и устойчив модел.

● Общите резултати за всички инструменти на ЕИФ в България са както следва:

   ○ с €451 млн. публичен ресурс са привлечени €991 млн. допълнителен частен ресурс;
   ○ 11 654 МСП-та са получили малко над €1.4 млрд. – над трикратно мултиплициране на   публичния ресурс;
   ○ Рециклираният ресурс (>70% по предишната програма) е вложен повторно и се очаква да генерира (заедно с частен ресурс) нови €800 млн. финансиране за 10 000 МСП;
   ○ След приключване на вложенията на първия рециклиран ресурс, общото финансиране ще стане €2.2 млрд. – т.е. близо петкратен ръст, който ще продължи да се покачва с повторно рециклиране.

● Инвеститорите, ситуирани в България, успяват да привлекат допълнителен капитал от международни инвеститори за своя портфейл от компании, при това със значителни суми; само една такава инвестиция през 2020 г. се равнява на почти целия капитал, инвестиран от местни фондове през 2020 г. (GTMHub, от портфейла на българския фонд LAUNCHub, привлече общо около €40 млн. от други инвеститори).

Очевидно е, че финансовите инструменти предоставят значима помощ на малките и средни предприятия в страната. В допълнение е важно да отбележим, че те нерядко са предпочитани пред грантовете, които също така носят и разходи, например за консултантски услуги и други, което е често пренебрегван фактор. Без да омаловажаваме ролята на грантовете в стимулирането на българската икономика, сме твърдо убедени, че финансовите инструменти трябва да заемат ключово място в Плана за възстановяване и устойчивост на страната, и са изключително ефективен механизъм, който може да насочи малките и средни предприятия в посока развитие на иновации, чрез които техният бизнес да е конкурентоспособен на световния пазар. Което на свой ред е път за развитието на българската икономика в посока иновативна България, която да не изостава от своите съседи и Европа.

От значение са също така следните факти:

➔ Подкрепата с финансови инструменти стига до много повече на брой малки бизнеси
Както вече е посочено по-горе, чрез мултиплицирането на публичен ресурс и рециклирането/револвирането на финансов ресурс, в България досега са подкрепили над 11 500 малки фирми. За сравнение, общият брой договори за МСП по ОПРКБИ (2007-2013), приоритетни оси 1 и 2, и по ОПИК (2014-2020), извън помощта по COVID мерките, са съответно 3 119 и 3 366 договори (като за ОПИК това са 2 776 бенефициенти), т.е. общо двукратно по-малко финансирани с БФП компании, при в пъти повече публичен ресурс.

➔ Финансовите инструменти са с основен фокус малкия семеен бизнес, микро предприятия и стартиращи иновативни компании

Финансирането чрез финансови инструменти достига до различната фокусна група, спрямо грантовете, поради подхода на финансиране чрез пазарни финансови посредници, разполагащи с по-широка дистрибуционна мрежа, по-детайлно познаване на пазарните нужди и по-ефективно управление спрямо държавната администрация. Грантовото финансиране се разпределя в по-малко на брой, основно малки и средни фирми. При кредитите и дяловите инвестициите фокусът е върху по-ниския ешелон малък бизнес. От всички 11 654 финансирани фирми 5 922 са микро-фирми с до 9 служители (50.8% от всички крайни получатели) и само 1 118 са с 50 или повече служители (9.6% от всички).

Българската предприемаческа екосистема направи сериозни крачки напред в своето развитие, като беше възприемана като една от най-бързо развиващите се в ЦИЕ. Това бе отразено от редица международни издания, а също и от множество представители на
Европейската комисия, които използваха страната ни за пример в ефективното използване на финансови инструменти в подкрепа на стартиращите фирми.

➔ Фокус върху иновации и икономика за знанието в малкия бизнес

Финансовите инструменти, заложени в Плана за възстановяване и устойчивост, имат силен фокус върху подкрепа на дългосрочната продуктивност на малкия бизнес и прехода към икономика на знанието – чрез финансиране на дигитализация и технологии на бъдещето, зелени инвестиции в бизнеса и зелена инфраструктура, комерсиализация на научни разработки.
В рамките на досегашните оперативни програми България все още си остава скромен иноватор (последните 2 места заедно с Румъния в European Innovation Scoreboard 2020), последна в ЕС по дигитализация (DESI Index) и на предпоследно място по дялови и рискови инвестиции (Venture Capital Investments), спрямо брутния вътрешен продукт. Последното дава ясен сигнал за нуждата от допълнителна държавна подкрепа за пазара на рискови инвестиции в България.

➔ Европейският подход

Философията на ЕС за подпомагане на развитие на иновативен потенциал на компаниите е смесеното финансиране - грантове, инвестиционни инструменти и привличане на пазарно финансиране, при което се цели минимум три пъти възвръщаемост на вложения публичен ресурс. Пример е механизмът, прилаган от Европейския съвет за иновации (EIC). Освен грантове, EIC използва и финансови инструменти чрез специалния EIC Fund, както и партнира с мрежа от частни фондове за рисково инвестиране, за да гарантира максимален резултат от вложените средства.

Този подход е още по-важно да се приложи и при Механизма за възстановяване “Next Generation EU”, чиято цел не е просто възстановяване, а ускорено развитие на икономиката на Европа чрез приоритетна подкрепа на иновациите и зелена трансформация.

➔ Примерите на Румъния и Гърция

Окончателният План за възстановяване и устойчивост, внесен преди месец от Румъния, съдържа €900 млн. за финансови инструменти за подкрепа на малкия бизнес, иновациите и зелените технологии. Планът за възстановяване на Гърция включва до €5 млрд. за управление от групата на Европейската инвестиционна банка. За България заложената сума е около 5% от целия ресурс по плана.

➔ Примери и представители от българската екосистема

Всички наши членове – малки и средни предприятия, предприемачи и инвеститори – са в позиция да гарантират за успеха на модела за предоставяне на финансов ресурс чрез инструменти, тъй като именно този модел, в симбиоза с подкрепящи организации, постави основите на предприемаческата и инвестиционна екосистема у нас. Тя остава една от успешните истории на българската икономика, репликирана в останалите държави от региона, с отличен фактор на рециклиране на публичния ресурс и с растящо значение на родния и международния пазар. Многобройните успешни бизнеси създават работни места, увеличават конкурентоспособността и добавената стойност чрез иновации и подобряват имиджа на България в региона и света.

Изразяваме готовност за среща, за да обсъдим важността на финансовите инструменти в Плана за възстановяване и устойчивост на Република България, в присъствието на Президента на Република България г-н Румен Радев, Вицепремиера г-н Атанас Пеканов, Министъра на икономиката г-н Кирил Петков и Министъра на финансите г-н Асен Василев.

06.07.2021 г.
С уважение,

Евгени Ангелов,
Председател на Българска асоциация за дялово и Рисково инвестиране (BVCA)

Саша Безуханова,
Председател на MOVE.BG

Добромир Иванов,
Председател на Българската стартъп асоциация (BESCO)

Момчил Василев,
Изпълнителен директор на Ендевър България

Кремена Дервенкова,
Изпълнителен директор на Асоциация на българските лидери и предприемачи

Ирина Алтънова,
Български център на жените в технологиите – BCWT

Милена Стойчева,
Изпълнителен Директор
Джуниър Ачийвмънт България

Илия Кръстев,
Председател на AIBEST

Димитър Димитров,
Председател на УС,
Биотехнологичен и Здравен Клъстер България

Мая Маринова,
Изпълнителен директор,
Българска асоциация на софтуерните компании - БАСКОМ

Йордан Атанасов,
Основател на Sofia Startup

Кристина Ескенази,
Член на УС,
Клъстер Изкуствен Интелект, България

Валери Вълчев,
Председател на Българската Финтех Асоциация
------
Контакти :
Евгени Ангелов - e.angelov@bvca.bg
Саша Безуханова - s.bezuhanova@move.bg
Добромир Иванов - d@besco.bg
Moмчил Василев - momchil.vassilev@endeavor.org
Кремена Дервенкова - Kdervenkova@ablebulgaria.org
Ирина Алтънова - hello@bcwt.bg
Милена Стойчева - milena.stoycheva@jabulgaria.org
Илия Кръстев - ilia.krustev@adata.pro
Мая Маринова - executive@basscom.org
Йордан Атанасов - jordan@sofiastartup.com
Кристина Ескенази - kristina.eskenazi@biocluster.bg
Димитър Димитров - dimitar.dimitrov@biocluster.bg
Валери Вълчев – info@fintechbulgaria.org

20210706_Писмо_до_Президента_на_Република_България.pdf